Наука

Развитието на знанията през 14-16 век съществено повлиява на представата на хората за света и мястото на човека в него. Великите географски открития, хелиоцентричната система на Николай Коперник променят представата за размерите на Земята и нейното място във Вселената, а работите на Парацелз и Андреас Везалий, в които за първи път след античността за направени опити за изучаване на строежа на човешкото тяло и процесите, протичащи в него, полагат началото на научната медицина и анатомията.

Големи промени настъпват и в обществените науки. В творбите на Жан Боден и Николо Макиавели историческите и политически процеси за първи път се разглеждат като резултат от взаимодействието на различни групи от хора и техните интереси. Предприети са опити за откриване на „идеалното“ обществено устройство, като „Утопия“ на Томас Мор и „Градът на Слънцето“ на Томазо Кампанела. Благодарение на интереса към Античността са възстановени,^[11] проверени и отпечатани много антични текстове. Почти всички хуманисти, така или иначе, се занимават с изучаването на класически латински и древногръцки език.

Като цяло, преобладаващата пантеистична мистика в тази епоха на Ренесанса създава неблагоприятен идеологически фон за развитието на научното познание.

Окончателното оформяне на научния метод и последвалата научна революция през 17 век, са свързани с движението на Реформацията.